|
|
- Официален език: Нидерландски, Френски, Немски
|
- ЗНАМЕ: Националното знаме на Белгия представлява три еднакви по размер вертикални цветни полета - черно, жълто и червено. Формата на държавното знаме е взаимствана от знамето на Франция, а цветовете са взети от герба на Брабантското херцогство. Интересно е да се отбележи, че според белгийската конституция, чл. 193, белгийското знаме е със следната подребна на цветовете: червено, жълто и черено, обратно на подредбата в която се срещат на официалното знаме. Знамето на Белгия в актуалната си форма е прието на 23 януари 1831 година, скоро след като страната придобива независимост от Холандия. Първоначално, между 1879 и 1830 година, цветните полета са били разположени хоризонтално, но поради прилика с холандското знаме са променени.
- ГРАНИЧИ С: Холандия на север, Германия на изток, Люксембург на югоизток, Франция на юг и Северно море на северозапад.
- НАСЕЛЕНИЕ: 10 670 000 души по данни от 2008 година. Гъстотата на населението, 346 д/км2, е сред най-високите в Европа след Холандия и някои малки страни като Монако. Районите с най-голяма гъстота са около Брюксел, Антверпен, Гент и Лувен. Средната продължителност на живота в Белгия е 75,8 години за мъжете и 82,1 години за жените по данни от 2008 година.
- ЕЗИЦИ: Белгия има три официални езика: нидерландски, френски и немски.
Белгия се намира на културната граница между Германска и Романска Европа. Тази езикова бариера води началото си от 5 век, когато Рим оставя германските племена в северната част на страната, а в по-силно латинизирания юг гало-романският език устоява на германизацията, въпреки окупацията на салическите франки. На езика на франките “Walha”, откъдето идва думата “wallon” (валонски) – значи “чужд”, “чужденец”.
Многоезичието има сериозни последици при организирането на политическия и административен живот в страната. В нея се говорят три езика — нидерландски (наричан още фламандски) в областта на Фландрия на север, който се говори от около 60% от населението, френски в областта Валония на юг, говорен от около 39% от населението и немски диалект, говорен от 1% от населението в източните райони на страната, в областта Юпен. Езиковите граници съвпадат с тези на областите с изключение на областта Брабант със столица Брюксел, която е оазис на франкофонията във фламандската земя. Тя е двуезична с мнозинство на франкофоните.
На долната карта на Белгия са показани езиковите общности в страната.
- ВЕРОИЗПОВЕДАНИЯ: Свободата на вероизповедание в Белгия е гарантирана от конституцията. Преобладаваща част от белгийско население са католици (92% от населението). В страната има и малки обюности на мюсюлмани, протестанти, евреи и православни.
- СТОЛИЦА: Брюксел (1 000 000 жители, а заедно с агломерацията - 2 700 000 жители – по данни от 2008 година).
- ГОЛЕМИ ГРАДОВЕ: Антверпен (445 570 жители), Гент (224 685 жители), Шарлероа (201 000 жители), Лиеж (184 550 жители) и Брюж (117 351 жители).
- РЕЛЕФ: Територията на Белгия включва три физико-географски района: крайбрежната низина на северозапад, централната равнина и Ардените, ниска планина, разположена в югоизточната част на страната. Крайбрежната низина се състои главно от пясъчни дюни и полдери. Полдерите са райони близки до морското ниво или по-ниски от него, които се отводняват от човека. Част от тях са отвоювани от морето и са защитени с диги, а останалите, във вътрешността, са полета, отводнени с канали. Централната равнина е район, който постепенно повишава морското си равнище в посока планините, с множество плодородни долини, напоявани от гъста мрежа канали. Срещат се и по-стръмни терени, включително пещери и малки проходи. Ардените са значително по-неравни от първите два района. Те представляват гориста планина, много скалиста и не особено подходяща за земеделие, която продължава и в Северна Франция. В нея е концентрирана по-голямата част от дивата природа в Белгия. В Ардените се намира и най-високата точка в страната, Синял дьо Ботранж на 694 м надморска височина.
Климатът е прохладен, умерен и дъждовен. Средни летни температури: 25°C, средни зимни температури: 7,2°C. Годишни екстремуми (рядко достигани): -12,2°C и +32,2°C.
- ГОЛЕМИ РЕКИ: Маас или Мьоз (фр. La Meuse, нидерл. Maas, вал. Μeuze) – дължина 950 км, от които 192 км на белгийска територия, влива се в Северно море; Шелда или Еско (фр. Еscaut, нидерл. Schelde) – дължина 430 км, от които 200 км на белгийска територия, влива се в Северно море; Изер (фр. Yzer, нидерл. Ijzer) – дължина 78 км, от които 50 км на белгийска територия, влива се в Северно море.
- ПЛАНИНИ: Масивът Ардени е разположен на френска и белгийска територия.
- НАЙ-ВИСОК ВРЪХ: Сигнал дьо Ботранж (694 м), намира се в Ардените.
- ДЪРЖАВНО УСТРОЙСТВО: Белгия е федерална конституционна монархия. Крал на белгийците от 1993 е Албер II, който е държавния глава на Белгия. Законодателен орган – кралят и двукамерен парламент. Изпълнителен орган – кралят, който назначава федерално правителство начело с министър-председател, утвърждаван от парламента. Трите автономни района, франкофонската и немската общност имат отделни парламенти и правителства, тоест, в хода на федерализацията държавните институции са силно усложнени - освен федералното правителство, е въведено разделение по езикови общности (Френскоезична общност, Фламандскоезична общност и Немскоезична общност) и отделно разделение по региони (Валонски регион, Фламандски регион и Столичен регион Брюксел. Фламандската общност и Фламандският регион са свързани и имат общо правителство. Отговорността за различните сфери на управлението е разпределена между различните нива:
Федерално правителство: ръководи външните работи, външната търговия, отбраната, икономическата политика, общественото осигуряване (вкл. пенсии, здравеопазване, социални помощи), транспорта, има ограничени компетенции в образованието, културата и научните изследвания, както и в контрола върху данъчното облагане в регионите, администрира 80% от данъчните приходи.
Правителства на общностите: управляват в областта на езика, културата и образованието (вкл. училища, библиотеки, театри и т.н.)
Регионални правителства: решават въпросите, свързани с териториалното устройство и собствеността (регионална икономическа политика, градоустройство, транспорт и т.н.)
- ИКОНОМИКА: Гъсто населената Белгия е разположена в сърцето на един от най-силно индустриализираните райони в света. Навлязла в индустриалната революция в началото на 19 век, сред първите страни в континентална Европа, Белгия развива отлична транспортна инфраструктура от пристанища, канали, железопътни линии и пътища, за да интегрира промишлеността си с тази на своите съседи. Белгия често е наричана „сърцето на Европа“, не само заради географското ѝ положение, но и поради множеството европейски и международни институции (общо 120 на брой), чиито седалище е Брюксел. В белгийската столица се намират шест европейски институции (Съвета на Европа, Европейската комисия, Европейския парламент - за инзвънредни заседания, Комитета на областите, Съвета на общините и на областите в Европа, Икономическия и социален съвет на Европа), на НАТО, на най-големите междуародни профсъюзни организации (Европейската конфедерация на синдикатите, Международната конфедерация на свободните сидикати и Световната конфедерация на труда). Белгия е силно развита индустриална страна – 26% от БВП се осигурява от промишлеността, 1,4 % - от селското стопанство и 72,6% - от услугите. От промишлените отрасли най-развити са добивната промишленост, черната и цветна металургия, машиностроенето (автомобили, подемно-транспортни машини, авиодвигатели), оръжейната промишленост, химическата, нефтохимическата, целулозно-хартиената, текстилната, шивашката, стъкларската, хранително-вкусовата промишленост, обработката и търговията с диаманти. Високопродуктивно селско стопанство, едро земевладелие. Производство на пшеница, ечемик, овес, захарно цвекло, картофи, фуражни култури, овощарство и парниково зеленчукопроизводство, отглеждане на едър рогат добитък, свине, отглеждане на миди във ферми в Северно море. В Белгия са посторени 3437 км жп линии, 145 774 км шосета, 1328 км петролопроводи, 3300 км газопроводи. Държавата разполага с 32 912 бр.р.т. морски и речен флот, 42 летища (2000). Главни пристанища: Антверпен (едно от най-големите пристанища в Европа), Брюж, Хент, Лиеж, Монс, Намюр, Остенде.
- ОФИЦИАЛНИ ПРАЗНИЦИ: 1 януари (Нова година), Великден, Възнесение Господне (четвъртък, 39 дни след Великден), Петдесетница (понеделник, 50 дни след Великден), 1 май (празник на труда), 21 юли (национален празник – празнува се триумфалното влизане на първия белгийски крал, Леополд I, в Брюксел през 1831 година и неговата клетва пред Конституцията), 1 ноември (Задушница), 11 ноември (подписването на Примирието в края на Първата световна война), 25 декември (Коледа)
Брюксел
Не случайно наричан „Столицата на Европа“, Брюксел е градът, където са разположени най-голям брой от административните структури на Европейския съюз.
Географското положение на града също е определящо за важната му роля – белгийската столица се намира в самото сърце на Западна Европа. Населението й наброява над 1.1 милиона души.
Много хора пренебрегват Брюксел като атрактивна туристическа дестинация, поради големия брой бизнес сгради и сравнително оскъдното наличие на исторически и културни забележителности. Столицата, обаче, определено има своя чар, и със сигурност може да зарадва и изненада всеки посетител. Едни от основните атракции са площадът „Гран Палас“ и разположеното там кметство. Атомът, „Манекен Пис“, триумфалната арка в Брюксел и катедралата Св. Майкъл са също сред само малката част от местата, които си заслужава да бъдат посетени. От забележителностите, свързани с Европейския съюз, най-голям интерес предизвиква новооткритият посетителски център на Европейския парламент – Парламентариумът.
Разбира се, едно посещение на Брюксел няма как да не мине и без умерена доза белгийска бира и неустоим шоколад. Не пропускайте да опитате и типичните за града гофрети. Имайте предвид, обаче, че истинските брюкселски гофрети, които жителите на града консумират, са съвсем обикновени, поръсени само с пудра захар. Тези, които се предлагат по-често по улиците, украсени със всевъзможни плодове, шоколад или сладка, са „туристическите гофрети“.
Площад Гроте Маркт
Една от най-красивите архитектурни забележителности на град Брюксел е неговият централен площад - Гроте Маркт (Големият площад). Площадът помещава някои от най-възловите институции и сгради за града. Там се намира и кместството на град Брюксел, както и 96-метровата брюкселска градска кула. Мястото е средищен и пазарен център от самото зараждане на града и продължава да бъде такова и до днес. Най-ранните данни за пазара датират от X-XI век.
Площадът Гроте Маркт е едно прекрасно място за пазар и за разходка. Той е разположен в сърцето на стария европейски град. Почти всички сгради са построени през Средновековието и са запазили неговия дух. Ако посетите Брюксел в сряда, ви препоръчвам да се включите в пазарния ден на Гроте Маркт и околните улици. Ще имате възможността да си закупите уникални атрибути. Вярно, цената не винаги е много изгодна, но пък качеството е доста добро.
Повечето от старинните къщи са реконструирани, за да може да се запази тяхната автентичност и за да очертаят духа на стария град. Някои от къщите са превърнати в музеи. Много голямо впечатление ми направи „Къщата на гилдията на стрелците”, пред която се помещава статуя на Свети Георги. Друга интересна забележителност на Гроте Маркт е реставриран хан, построен през средните векове.
В красивите летни дни мястото е изпълнено с хора, които се наслаждават на красивата гледка, на чаша ледена бира в някое от многото китни бирарии и кафенета. На всеки две години, през месец август, Големият площад на Брюксел става гост на едно много красиво събитие. Милиони разноцветни бегонии украсяват площада и изграждат огромен цветен килим. Искрено ви препоръчвам да се насладите на тази прекрасна атракция.
Манекен Пис, Брюксел
Най-разпространеният символ на белгийската столица е Манекен Пис. Манекен Пис е статуя-фонтан, изобразяваща момченце, което пикае във фонтана под него. В превод името на бронзовия монумент означава „пикаещото момченце”. От няколко века стауята е символ на „европейската столица” и се радва на голяма посещаемост от гостите и жителите на града.
За съжаление точната дата, която е дала началото на Манекен Пис, не е известна, но се предлопалага, че първоначалния си вид е придобила някъде в периода XIV - XV век. Днешният вид на статуята е изографисан от известния скулптор Жером Дюкенуа през 1619 година. Разбира се, статуята на Манекен Пис е многократно подновявана с копия поради десетките й похищения.
Районът около монумента е изпълнен с магазини за сувенири, които предлагат автентични фигурки и знамена, изцяло посветени и изобразяващи Манекен Пис. Въпреки че оригиналният вид на статуята изобразява голо момченце, по-вероятно е повечето сувенири да го изобразяват с различно облекло. Ако имате късмет, можете дори на някое от своите посещения да видите статуята, облечена с някакво облекло, в зависимост от повода. Самият аз, както повечето туристи, бях изненадан от големината на статуята. Всъщност тя е висока само 60 сантиметра.
Монументът на „Пикаещото момченце” е една от най-посещаваните актракции в „столицата на Европейския съюз” – Брюксел. Има няколко легенди за произхода на статуята. Най-голямо впечатление ми направи тази, която гласи, че малко момченце спасило града, като се изпикало върху взривни вещества, малко преди те да избухнат.